обезплътило си

Речник на българския език

1. обезплътило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезплътило си е производна форма на обезплътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплътило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезплътило си е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).