обезплътело е

Речник на българския език

1. обезплътело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътело е е производна форма на обезплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).