обезплътил си

Речник на българския език

1. обезплътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезплътил си е производна форма на обезплътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезплътил си е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).