обезплътели

Речник на българския език

1. обезплътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезплътели е производна форма на обезплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезплътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезплътели е производна форма на обезплътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).