бил си обезплътил

Речник на българския език

1. бил си обезплътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си обезплътил е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).