щял съм да обезплътя

Речник на българския език

1. щял съм да обезплътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обезплътя е производна форма на обезплътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).