обезплътело

Речник на българския език

1. обезплътело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътело е производна форма на обезплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплътело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезплътело е производна форма на обезплътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).