обезплъти

Речник на българския език

1. обезплъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезплъти е производна форма на обезплътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезплъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезплъти е производна форма на обезплътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезплъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезплъти е производна форма на обезплътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезплъти — повелително наклонение, ед. ч.

обезплъти е производна форма на обезплътя (повелително наклонение, ед. ч.).