обезплътило

Речник на българския език

1. обезплътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътило е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезплътило е производна форма на обезплътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).