обезплътеше

Речник на българския език

1. обезплътеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезплътеше е производна форма на обезплътя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезплътеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезплътеше е производна форма на обезплътя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).