обезплътили

Речник на българския език

1. обезплътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезплътили е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезплътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезплътили е производна форма на обезплътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).