обезплътел съм

Речник на българския език

1. обезплътел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезплътел съм е производна форма на обезплътя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).