обезплътил
1.
обезплътил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезплътил
е производна форма
на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезплътил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезплътил
е производна форма
на обезплътя (мин. деят. св. прич. м. р.).