щяло е да е обезплътило

Речник на българския език

1. щяло е да е обезплътило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е обезплътило е производна форма на обезплътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).