обезплътел
1.
обезплътел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезплътел
е производна форма
на обезплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезплътел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
обезплътел
е производна форма
на обезплътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).