щяла е да обезплъти

Речник на българския език

1. щяла е да обезплъти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да обезплъти е производна форма на обезплътя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).