щяло да обезплъти

Речник на българския език

1. щяло да обезплъти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да обезплъти е производна форма на обезплътя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).