самоукорявам

Речник на българския език

самоукорявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самоукоръвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-у-ко-ря-вам са-мо-у-ко-ря-ва-ме
2 лице са-мо-у-ко-ря-ваш са-мо-у-ко-ря-ва-те
3 лице са-мо-у-ко-ря-ва са-мо-у-ко-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-у-ко-ря-вах са-мо-у-ко-ря-вах-ме
2 лице са-мо-у-ко-ря-ва са-мо-у-ко-ря-вах-те
3 лице са-мо-у-ко-ря-ва са-мо-у-ко-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-у-ко-ря-вах са-мо-у-ко-ря-вах-ме
2 лице са-мо-у-ко-ря-ва-ше са-мо-у-ко-ря-вах-те
3 лице са-мо-у-ко-ря-ва-ше са-мо-у-ко-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоукорявал съм самоукорявала съм самоукорявало съм самоукорявали сме
2 лице самоукорявал си самоукорявала си самоукорявало си самоукорявали сте
3 лице самоукорявал е самоукорявала е самоукорявало е самоукорявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоукорявал бях самоукорявала бях самоукорявало бяхме самоукорявали
2 лице беше самоукорявал беше самоукорявала беше самоукорявало бяхте самоукорявали
3 лице беше самоукорявал беше самоукорявала беше самоукорявало бяха самоукорявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самоукорявам ще самоукоряваме
2 лице ще самоукоряваш ще самоукорявате
3 лице ще самоукорява ще самоукоряват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоукорявал ще съм самоукорявала ще съм самоукорявало ще сме самоукорявали
2 лице ще си самоукорявал ще си самоукорявала ще си самоукорявало ще сте самоукорявали
3 лице ще е самоукорявал ще е самоукорявала ще е самоукорявало ще са самоукорявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самоукорявам щяхме да самоукоряваме
2 лице щеше да самоукоряваш щяхте да самоукорявате
3 лице щеше да самоукорява щяха да самоукоряват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоукорявал щях да съм самоукорявала щях да съм самоукорявало щяхме да сме самоукорявали
2 лице щеше да си самоукорявал щеше да си самоукорявала щеше да си самоукорявало щяхте да сте самоукорявали
3 лице щеше да е самоукорявал щеше да е самоукорявала щеше да е самоукорявало щяха да са самоукорявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоукорявал съм самоукорявала съм самоукорявало съм самоукорявали сме
2 лице самоукорявал си самоукорявала си самоукорявало си самоукорявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоукорявал съм самоукорявала съм самоукорявало съм самоукорявали сме
2 лице самоукорявал си самоукорявала си самоукорявало си самоукорявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоукорявал била съм самоукорявала било съм самоукорявало били сме самоукорявали
2 лице бил си самоукорявал била си самоукорявала било си самоукорявало били сте самоукорявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоукорявам щяла съм да самоукорявам щяло съм да самоукорявам щели сме да самоукоряваме
2 лице щял си да самоукоряваш щяла си да самоукоряваш щяло си да самоукоряваш щели сте да самоукорявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоукорявал щяла съм да съм самоукорявала щяло съм да съм самоукорявало щели сме да сме самоукорявали
2 лице щял си да си самоукорявал щяла си да си самоукорявала щяло си да си самоукорявало щели сте да сте самоукорявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоукорявал бих самоукорявала бих самоукорявало бихме самоукорявали
2 лице би самоукорявал би самоукорявала би самоукорявало бихте самоукорявали
3 лице би самоукорявал би самоукорявала би самоукорявало биха самоукорявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-у-ко-ря-вай са-мо-у-ко-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ко-ря-ван
непълен член са-мо-у-ко-ря-ва-ния
пълен член са-мо-у-ко-ря-ва-ни-ят
женски род са-мо-у-ко-ря-ва-на
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-на-та
среден род са-мо-у-ко-ря-ва-но
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-но-то
множествено число са-мо-у-ко-ря-ва-ни
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ко-ря-вал
непълен член са-мо-у-ко-ря-ва-лия
пълен член са-мо-у-ко-ря-ва-ли-ят
женски род са-мо-у-ко-ря-ва-ла
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-ла-та
среден род са-мо-у-ко-ря-ва-ло
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-ло-то
множествено число са-мо-у-ко-ря-ва-ли
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ко-ря-вал
женски род са-мо-у-ко-ря-ва-ла
среден род са-мо-у-ко-ря-ва-ло
множествено число са-мо-у-ко-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ко-ря-ващ
непълен член са-мо-у-ко-ря-ва-щия
пълен член са-мо-у-ко-ря-ва-щи-ят
женски род са-мо-у-ко-ря-ва-ща
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-ща-та
среден род са-мо-у-ко-ря-ва-що
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-що-то
множествено число са-мо-у-ко-ря-ва-щи
членувано са-мо-у-ко-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-у-ко-ря-вай-ки