самоукорявах

Речник на българския език

1. самоукорявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоукорявах е производна форма на самоукорявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоукорявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоукорявах е производна форма на самоукорявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).