бил си самоукорявал

Речник на българския език

1. бил си самоукорявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си самоукорявал е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).