самоукорявала е

Речник на българския език

1. самоукорявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоукорявала е е производна форма на самоукорявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоукорявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоукорявала е е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоукорявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоукорявала е е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).