самоукорявало си

Речник на българския език

1. самоукорявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоукорявало си е производна форма на самоукорявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоукорявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоукорявало си е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоукорявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоукорявало си е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).