самоукорявал съм

Речник на българския език

1. самоукорявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоукорявал съм е производна форма на самоукорявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоукорявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоукорявал съм е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоукорявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоукорявал съм е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).