щяла съм да самоукорявам

Речник на българския език

1. щяла съм да самоукорявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да самоукорявам е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).