щяло да е самоукорявало

Речник на българския език

1. щяло да е самоукорявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е самоукорявало е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).