самоукорявала съм

Речник на българския език

1. самоукорявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоукорявала съм е производна форма на самоукорявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоукорявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоукорявала съм е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоукорявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоукорявала съм е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).