самоукоряваше

Речник на българския език

1. самоукоряваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоукоряваше е производна форма на самоукорявам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоукоряваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоукоряваше е производна форма на самоукорявам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).