самоукорявали

Речник на българския език

1. самоукорявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоукорявали е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоукорявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоукорявали е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоукорявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоукорявали е производна форма на самоукорявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоукорявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоукорявали е производна форма на самоукорявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).