бил е самоукорявал

Речник на българския език

1. бил е самоукорявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самоукорявал е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).