самоукорявало е

Речник на българския език

1. самоукорявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоукорявало е е производна форма на самоукорявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоукорявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоукорявало е е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоукорявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоукорявало е е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).