бил съм самоукорявал

Речник на българския език

1. бил съм самоукорявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самоукорявал е производна форма на самоукорявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).