самоукорява

Речник на българския език

1. самоукорява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоукорява е производна форма на самоукорявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоукорява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоукорява е производна форма на самоукорявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоукорява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоукорява е производна форма на самоукорявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).