самоукоряваха

Речник на българския език

1. самоукоряваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоукоряваха е производна форма на самоукорявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоукоряваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоукоряваха е производна форма на самоукорявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).