самоукорявахме

Речник на българския език

1. самоукорявахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

самоукорявахме е производна форма на самоукорявам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. самоукорявахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

самоукорявахме е производна форма на самоукорявам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).