самоукорявахте

Речник на българския език

1. самоукорявахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самоукорявахте е производна форма на самоукорявам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самоукорявахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самоукорявахте е производна форма на самоукорявам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).