понаплюнча

Речник на българския език

понаплюнча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-нап-люн-ча по-нап-люн-чим
2 лице по-нап-люн-чиш по-нап-люн-чи-те
3 лице по-нап-люн-чи по-нап-люн-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-нап-люн-чих по-нап-люн-чих-ме
2 лице по-нап-люн-чи по-нап-люн-чих-те
3 лице по-нап-люн-чи по-нап-люн-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-нап-люн-чех по-нап-люн-чех-ме
2 лице по-нап-люн-че-ше по-нап-люн-чех-те
3 лице по-нап-люн-че-ше по-нап-люн-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаплюнчил съм понаплюнчила съм понаплюнчило съм понаплюнчили сме
2 лице понаплюнчил си понаплюнчила си понаплюнчило си понаплюнчили сте
3 лице понаплюнчил е понаплюнчила е понаплюнчило е понаплюнчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понаплюнчил бях понаплюнчила бях понаплюнчило бяхме понаплюнчили
2 лице беше понаплюнчил беше понаплюнчила беше понаплюнчило бяхте понаплюнчили
3 лице беше понаплюнчил беше понаплюнчила беше понаплюнчило бяха понаплюнчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понаплюнча ще понаплюнчим
2 лице ще понаплюнчиш ще понаплюнчите
3 лице ще понаплюнчи ще понаплюнчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понаплюнчил ще съм понаплюнчила ще съм понаплюнчило ще сме понаплюнчили
2 лице ще си понаплюнчил ще си понаплюнчила ще си понаплюнчило ще сте понаплюнчили
3 лице ще е понаплюнчил ще е понаплюнчила ще е понаплюнчило ще са понаплюнчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понаплюнча щяхме да понаплюнчим
2 лице щеше да понаплюнчиш щяхте да понаплюнчите
3 лице щеше да понаплюнчи щяха да понаплюнчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понаплюнчил щях да съм понаплюнчила щях да съм понаплюнчило щяхме да сме понаплюнчили
2 лице щеше да си понаплюнчил щеше да си понаплюнчила щеше да си понаплюнчило щяхте да сте понаплюнчили
3 лице щеше да е понаплюнчил щеше да е понаплюнчила щеше да е понаплюнчило щяха да са понаплюнчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаплюнчел съм понаплюнчела съм понаплюнчело съм понаплюнчели сме
2 лице понаплюнчел си понаплюнчела си понаплюнчело си понаплюнчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаплюнчил съм понаплюнчила съм понаплюнчило съм понаплюнчили сме
2 лице понаплюнчил си понаплюнчила си понаплюнчило си понаплюнчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понаплюнчил била съм понаплюнчила било съм понаплюнчило били сме понаплюнчили
2 лице бил си понаплюнчил била си понаплюнчила било си понаплюнчило били сте понаплюнчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понаплюнча щяла съм да понаплюнча щяло съм да понаплюнча щели сме да понаплюнчим
2 лице щял си да понаплюнчиш щяла си да понаплюнчиш щяло си да понаплюнчиш щели сте да понаплюнчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понаплюнчил щяла съм да съм понаплюнчила щяло съм да съм понаплюнчило щели сме да сме понаплюнчили
2 лице щял си да си понаплюнчил щяла си да си понаплюнчила щяло си да си понаплюнчило щели сте да сте понаплюнчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понаплюнчил бих понаплюнчила бих понаплюнчило бихме понаплюнчили
2 лице би понаплюнчил би понаплюнчила би понаплюнчило бихте понаплюнчили
3 лице би понаплюнчил би понаплюнчила би понаплюнчило биха понаплюнчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-нап-люн-чи по-нап-люн-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-нап-люн-чен
непълен член по-нап-люн-че-ния
пълен член по-нап-люн-че-ни-ят
женски род по-нап-люн-че-на
членувано по-нап-люн-че-на-та
среден род по-нап-люн-че-но
членувано по-нап-люн-че-но-то
множествено число по-нап-люн-че-ни
членувано по-нап-люн-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-нап-люн-чил
непълен член по-нап-люн-чи-лия
пълен член по-нап-люн-чи-ли-ят
женски род по-нап-люн-чи-ла
членувано по-нап-люн-чи-ла-та
среден род по-нап-люн-чи-ло
членувано по-нап-люн-чи-ло-то
множествено число по-нап-люн-чи-ли
членувано по-нап-люн-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-нап-люн-чел
женски род по-нап-люн-че-ла
среден род по-нап-люн-че-ло
множествено число по-нап-люн-че-ли