понаплюнчела е

Речник на българския език

1. понаплюнчела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаплюнчела е е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).