щеше да е понаплюнчил

Речник на българския език

1. щеше да е понаплюнчил — бъд.пред.вр. в мин., 3 л., ед. ч., м. р.

щеше да е понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (бъд.пред.вр. в мин., 3 л., ед. ч., м. р.).