понаплюнчил съм

Речник на българския език

1. понаплюнчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаплюнчил съм е производна форма на понаплюнча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплюнчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаплюнчил съм е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).