щяло да понаплюнчи

Речник на българския език

1. щяло да понаплюнчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да понаплюнчи е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).