понаплюнчило

Речник на българския език

1. понаплюнчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаплюнчило е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаплюнчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаплюнчило е производна форма на понаплюнча (мин. деят. св. прич. ср. р.).