щял е да понаплюнчи

Речник на българския език

1. щял е да понаплюнчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да понаплюнчи е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).