понаплюнчило си

Речник на българския език

1. понаплюнчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понаплюнчило си е производна форма на понаплюнча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаплюнчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понаплюнчило си е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).