понаплюнчел

Речник на българския език

1. понаплюнчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплюнчел е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплюнчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаплюнчел е производна форма на понаплюнча (мин. деят. несв. прич. м. р.).