щяло е да е понаплюнчило

Речник на българския език

1. щяло е да е понаплюнчило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е понаплюнчило е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).