щял съм да съм понаплюнчил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понаплюнчил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).