бях понаплюнчил

Речник на българския език

1. бях понаплюнчил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).