понаплюнчило е

Речник на българския език

1. понаплюнчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаплюнчило е е производна форма на понаплюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаплюнчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаплюнчило е е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).