щяло съм да съм понаплюнчило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм понаплюнчило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм понаплюнчило е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).