бил съм понаплюнчил

Речник на българския език

1. бил съм понаплюнчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).